Вярваме, че промяната започва от хората – тези, които не се страхуват да се изправят срещу системата, които задават трудните въпроси и които действат въпреки предизвикателствата. Свилена Велчева от „ЕкоВарна“ въплъщава именно този дух – тя е активист, журналист, комуникатор и обединител на общности. С дългогодишната си отдаденост към каузата за по-чиста среда и устойчиво бъдеще, тя вдъхновява не само варненци, но и всички, които вярват, че техният глас има значение.
Свилена е част от екипа на сдружение „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ – една от най-устойчивите и утвърдени зелени организации в България с повече от 30-годишна история. Тя умело съчетава погледа на журналиста с дълбока екологична чувствителност и стратегическо мислене. Ролята ѝ далеч надхвърля комуникациите – тя е вдъхновител, координатор и активен участник във всички инициативи, които насърчават промяна в нагласите и поведението на хората.
От 2024 г. Terra Wash и „ЕкоВарна“ са партньори, обединени от мисията за устойчив начин на живот, информираност и екологично образование. Благодарение на „ЕкоВарна“, двата японски продукта – Terra Wash+Mg и Terra Wash+Sea – бяха представени на варненци и гостите на морската ни столица по време на фестивала „Варна – Морето“. А сътрудничеството ни не се изчерпва с едно събитие – то е част от общо движение към свят с по-малко отпадъци и повече осъзнатост.
В това интервю Свилена Велчева ни повежда отвъд сухата статистика и кампаниите – към основните ценности, които движат една организация, посветена на природата, гражданската активност и реалната промяна. Ще научите повече за работата на „ЕкоВарна“, за системните пречки пред зелената трансформация, за каузите, които защитават, и за вдъхновението, което ги държи устойчиви и активни вече три десетилетия.
Здравей, Свилена! Благодаря ти, че прие поканата да ми гостуваш и да споделиш глътки чистота от своя еко свят. В началото нека се върнем назад във времето към твоето детство. Какво беше то? Кои бяха любимите ти игри и каква мечтаеше да станеш тогава?
Ооо, връщаш ме доста далеч… Спомням си една снимка, която наскоро видях в социалните мрежи – дете, което вика от терасата. Това бях аз. Не че нямахме домашен телефон, но това беше предпочитаният начин за комуникация с приятелите от блока. Играехме на ластик, на дама… Обичах да разказвам истории, които измислях, докато се прибирахме от училище със съученици. Пишех много писма, като това беше единственият начин за връзка с връстници от други градове и страни.
А кои предмети в училище ти бяха любими? Имаше ли учители, които повлияха на житейския ти избор?
Литературата. Тя не изискваше да се зубрят формули и теореми, а ми даваше свобода да разсъждавам и изразявам собствено мнение. Когато ме приеха „Българска филология“ в Софийския университет, учителката ми по литература ме разубеди – не ме посъветва да стана учител. Послушах я, записах „Икономика“ във Варна. Не съжалявам, защото мечтаех да стана журналист, а журналисти, които разбират от икономика, тогава бяха малко. Завърших „Икономика и управление на индустрията“, после направих магистратура „Корпоративен бизнес и управление“.
А коя беше първата ти работа за пари? Какви уроци научи в света на зрелостта и как се разви пътят ти до ЕкоВарна?
Още в ученическите години превеждах статии от немски списания и ги давах за публикуване в местния вестник „Гледища“ в Разград. Там излезе и първата ми авторска статия – коментар за унищожения природонаучен музей в училище, превърнат във физкултурен салон. Въпреки че вече беше дошла демокрацията, беше 1993 г., и бях извикана от директора за обяснения. Тогава учителката по история се застъпи за мен. Това беше първият ми урок в света на „големите“ и първи урок по журналистика – винаги да се търси и другата гледна точка.
Макар да учех „Индустрия“, мечтаех да стана журналист, а икономиката ми помогна. В последната година от университета реализирах вестник „Студент“ като собствен бизнес проект със 100 долара от застраховка – тогава голяма сума, но недостатъчна, за да издържа вестник. С екип от доброволци колеги започнах да търся финансиране. Така попаднах в офиса на ЕкоВарна – те финансираха притурка с екологични новини към вестника. Това беше и първият ми досег с екологичната журналистика.
Скоро след университета започнах работа в бизнес отдела на „Черноморие“, после във „Вестник Черно море“, „Дневник“, „Труд“, „Преса“… Но никога не изоставих екологията и ЕкоВарна, защото това място ми даваше свободата на писане и усещане, че сам си си шеф.
Талантът ти е безспорен! През 2024 г. получи Специалната награда в конкурса Web Report на dir.bg в категория “Зелено перо” за репортажа „Побити камъни – побита с отпадъци история в сегашно време“. В него не само документираш замърсяването, но и задаваш остри въпроси за институционалната и гражданска отговорност към наследството ни.
Но, четат ли хората, има ли нужния отклик и реален ефект?
Когато пиша, не се питам за ефекта. Стремя се да пиша така, че да е достъпно, интересно и полезно. Не целя „да спася света“ или дадена защитена територия, а да помагам на активните хора, които се борят да променят нещо дори малко към по-добро.
Така беше и с Побити камъни – един активен гражданин, Деян Кателиев, от години подаваше сигнали за микросметищата там и искаше Побити камъни да влязат в списъка на ЮНЕСКО. Сподели мечтата си с нас, и ние реагирахме – освен статията направихме и видео. Дали ефектът е достатъчен, не знам, но година и половина по-късно след публикацията видях, че процедурата за приемане в ЮНЕСКО е задвижена.
По темата за „нулев отпадък“ – върху какво акцентира подходът и какво е реалистичното му приложение у нас?
Ще обясня като журналист и икономист – това означава потребление без отпадъци. Всеки да потребява само необходимото, без опаковки или с такива за многократна употреба, а всяко отпадъчно вещество да се превърне в ресурс за ново производство. Това е и целта на кръговата икономика. Наши кампании за насърчаване на този подход са „Аз избирам чашата за многократна употреба“, „Лист по лист“, „Зелени петъци“ и „Шише върни, книга си вземи“.
Zerowaste продукт е и японският еко прах Terra Wash+Mg, партньорски продукт, достъпен онлайн и на фестивалите, в които участваме. Какъв е личният ти опит с продукта?
Благодарна съм, че добавихме Terra Wash+Mg към нашите каузи – истинска стъпка към опазването на водите. Реакциите към „пране само с магнезий от океана“ винаги са на интерес и изненада. Напротив на предразсъдъците, българският потребител се впечатлява и е отворен към промяна.
Кампаниите „Лист по лист“ и „Шише върни, книга си вземи“ постигат социална ангажираност с креативност. Сподели за тях, коя кампания ти е най-на сърце?
Всички са ми еднакво скъпи. „Лист по лист“ вече е с 25-годишна история – пример за устойчивост на организацията, опровергава тезите, че НПО-та са еднодневки. През годините участват над 500 организации, училища и граждани. Събрана хартията спасява десетки хиляди дървета – повече от 20 000 до днес. Координатор е Илиян Илиев, основател на сдружението. По негова инициатива е и „Шише върни, книга си вземи“ – хората носят малки стъклени опаковки в офиса ни и вземат книга срещу дарение.
Как стои въпросът с вноса и изгарянето на отпадъци – има ли напредък и сътрудничество с институциите?
Тази тема следим активно от 2015 г. Имаме два филма и две обзорни статии. Една от тях, „Дестинация отпадъци 2“, през тази година получи приз в Web Report. За съжаление, институциите все още не разглеждат проблема достатъчно сериозно – трудно се получава прозрачност, никой не иска да нарече проблема с истинското му име. Продължаваме ежегодно да подаваме питания по ЗДОИ и влезнахме в „Девня цимент“ за да се чуе и тяхната гледна точка – вижте във филма „Дестинация отпадъци 2“.
Какви са основните проблеми, които засичате с мобилната лаборатория на ЕкоВарна?
Мобилната лаборатория не се стреми към представителни измервания, а към насърчаване на граждански мониторинг. Идеята е хората да научат кои фактори на средата в квартала им влияят на качеството на живот и сами да ги следят. Имаме уреди за замерване на шум, прах, GSM и UV-лъчения. Еколабораторията ангажира младите и подготвя за активно участие. Тази есен ще я прилагаме в две варненски училища чрез програма „Заедно в час“.
Вярваш ли, че концепцията за Placemaking е устойчива за градско развитие у нас?
В сдружението вярваме, че обществените пространства са сърцето на общността. Създаването им трябва да бъде съвместен процес на граждани, експерти и управленци. Стартирахме с подходите на Project for Public Spaces и впоследствие ги развихме, влагайки локални знания и опита на „Завръщане на споделените градове“.
Кой проект във Варна беше най-вдъхновяващ или най-труден?
Бих го нарекла най-труден, макар че вдъхновението движи преодоляването на трудностите. Между 2004 и 2005 г. показахме как група жители на кв. „Младост“ устроиха градинката си. Дарителска кампания набра нужните средства, но след това срещнахме дълга бюрокрация до осъществяването. Всичко е описано в нашата книга #АзПравяЕкоВарна, която се подарява на купувачите на Terra Wash+Mg на щанда на ЕкоВарна по време на фестивала „Варна-Морето“.
Покрив с фотоволтаици: какво показва опитът ви? Има ли промяна и резултати?
Нашата практика е не само да говорим, а и да тестваме на място. През 2006–2008 г. закупихме и инсталирахме фотоволтаик, а най-голямото предизвикателство бе не монтирането, а свързването към електропреносната мрежа – отне 3 години. И днес процедурите са по-лесни, но не са в интерес на гражданите. Изследваме и споделяме опита си, защото вярваме, че малките слънчеви системи са ключови за енергийна независимост.
Какви са основните бариери за малките ВЕИ и как помагате на хората?
Главно бюрократични, не толкова финансови. Законите трябва да улесняват, а не да затрудняват малките енергийни проекти. Хората трябва да бъдат насърчавани да се групират като енергийни кооперативи, за да управляват ефективно енергията си. Държавата и монополистите трябва да осигуряват предвидима и прозрачна среда.
Застрояването и биоразнообразието: за кои региони у нас има най-голям риск?
Черноморието, бреговата ивица и пясъчните дюни са под най-голям натиск. Нарушаването на принципа на еднаквост – за една зона различни хора получават различни права – обезсърчава гражданите и е най-опасно за природата. Различното третиране кара хората да се отказват да се борят.
Какво значение има юридическата помощ, която предоставяте, и какви успехи имате?
Към сдружението функционира правен фонд. Граждани питат по въпроси за околната среда, архитектурата, собствеността, достъпа до информация. Последният успех: граждани от Ален мак поискаха да засадят дървета, общината се възпротиви, но година и половина по-късно с наша помощ проблемът се реши лично от зам.-кмета. Голям успех беше и наградата „Златен ключ“ за активно използване на правата по ЗДОИ.
Разкажи за каузата с общинските земеделски земи и ефекта ѝ за социално слабите?
Българското законодателство позволява общините да предоставят земи на социално слаби домакинства за обработка. Практиката е непопулярна и не се използва достатъчно, а маломерните ниви остават необработваеми. Наша цел е да покажем на кметовете, че този инструмент работи и може да стане ефективна социална мярка.
Темата за чистата храна и компостирането: защо е актуална?
Поради стремежа към масово производство често се използват ГМО и пестициди с неясно влияние върху здравето. Сдружението работи по ГМО проблема от 20 години, прави публични изследвания, организира протести и срещи. Тук се вписва продуктовата ни кауза Terra Wash+Sea – японски натурален прах, който премахва вредните вещества от плодовете и зеленчуците.
Еколагерите в Езерец: какво дават на младите?
Екоцентър Езерец предлага възможност да се живее близо до природата, далеч от градската среда. Научават се умения за живот на открито, взаимопомощ и осъзнават отговорността към природата. Изживяването изгражда любов и уважение към околната среда, даването и получаването чрез собствен принос.
Като носител на наградата “Зелено перо”, четеш ли в свободното си време? Кои книги са те оформили?
Сега чета „21 урока“ на Ювал Ноа Харари – подарък, но съм я оставила временно заради „Пчелата“ от Оура Лов, покрай образователен модул за пчели. От ученическите години Йовков и Елин Пелин са ми близки, защото обикновените истории ги превръщат в необикновени и въздействащи. Основно, обаче, пътят ми се оформя от опита и хората около мен.
Какво те мотивира да се посветиш на екокаузите?
Смисълът, свободата, чувството, че си полезен и че помагаш. Работата с вдъхновени хора зарежда и дава устрем – няма спиране, когато видиш, че усилията ти стигат до други.
Как откри идеята за пране с магнезий? Имаше ли колебания?
Запознах се с Terra Wash+Mg през ноември 2024 г. на Еко Фест Варна. Пробвах различни еко препарати, но досега или не бяха достатъчно еко, или не перяха добре, или излизаха скъпо. Terra Wash+Mg ползвам повече от половин година и съм доволна – прането излиза евтино, може да се пере на ниска температура и без изплакване. Това е моят избор и помагам и други да го открият.
За поредна година ЕкоВарна участва на еко фестивала “Варна и морето”. Има ли промяна в нагласите на варненци?
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие участва в летния екофестивал на Варна за пета поредна година. Фестивалът започна като „Зелена РЕволюция“, партньорство с други НПО и граждански организации. Програмите включват образователни инициативи, дискусии, гражданска лаборатория и консултации по екозаконодателство. С всяка година се забелязва по-голяма ангажираност и интерес от страна на гражданите.
Какво предстои на щанда ви?
В оставащите дни до 18 юли ще тестваме UV защитата на очилата на варненци, ще проведем дискусии за климатичните промени и работилнички за малки и големи, ще поставим на дневен ред темата за екотревожността и ще продължим с инициативата „Зелени петъци“. Екологичните инициативи са представени така, че да са забавни и близки до всеки, защото само така мисията за опазване на природата може да стане лична кауза.
Ако можеше да посееш едно екологично „семе“ във всяко българско семейство – какво би било то?
Любов!
Какво е посланието ти към нашата аудитория?
Особено ме вдъхновява мисълта на Маргарет Мийд: „Никога не се съмнявайте, че малка група осъзнати хора и дейни граждани може да промени света. Всъщност, това е единственото нещо, което някога го е променяло.” Затова моето послание е: Мислете критично! Следвайте гласа на сърцето си! Бъдете активни!
От енергийната справедливост до борбата с пластмасовото замърсяване, от съхраняването на биоразнообразието до обучението за устойчиво развитие на градската среда – Свилена Велчева и екипът на „ЕкоВарна“ показват, че всяко действие има значение. Тяхната работа носи не само екологичната цел, но и грижа за обществото, съпричастност и придържане към демократичните принципи.
Ние сме убедени, че истинската устойчивост се създава чрез общността – през партньорства като съвместната ни работа с ЕкоВарна. Чувстваме благодарност, че заедно крачим по пътя към по-чиста и по-отговорна утре.
